The Book

Тук пък предлагам да напишем ЗАЕДНО една книга....аз ще започна, пък ще видим какво ще стане

ПРОЛОГ

Тя гледаше невярващо кръвта по ръцете си.Имаше кръв навсякаде...лицето и беше обагрено в това алено червено,сякаш някой художник беше размахвал четката си в изблик на ярост.Тениската,дънките,обувките и бяха в кръв.Косата и лепнеше,кървава.Тя не можеше да мисли,беше я обхванала дива скръб,ярост,тъга...чувства които тя никога не е могла да обясни.Чувства които караха тялото и да трепери,чувства които тя не можеше да контролира.Това винаги я е изнервяло-да губи контрол над себе си.Това като че ли е било единственото нещо в живота и което не е могла да подчини-себе си.Бликнаха сълзи от очите и.“По дяволите!Пак тази проклета слабост!“,помисли си тя и стисна зъби.

-От къде се появи цялата тази кръв!-изведнъж простена тя.Това беше първото нещо което успя да се изтръгне от нея след като беше лежала повече от час на пода в банята си,гледаща с недоумение кръвта по тялото си и борейки се със себе си.Този вик като че ли я върна в реалността.Джой бавно се изправи,не усещаше болка.Че защо да усеща,това не беше нейната кръв.Изведнъж се разрида като малко дете,сълзите не можеха да спрат,сви се до стената,опряла чело в колената си и зарови пръсти в косите си.Толкова много я болеше...Почувсва се ужасно уморена ,искаше и се да поспи,изправи се и отиде до ваната,пусна водата да тече и легна вътре,затвори очи и заспа

1.

Тя беше седнала до прозореца на любимата си маса в любимото си кафене на любимата си улица в не толкова любимия и град.Гледаше замечтано през прозореца и отпиваше бавно,с наслада от горещтото си кафе.

-Ох,извинявай,че закъснях,ама срешнах едно момченце на улицата.Помоли ме да му дам пари да си купи храна,а аз изплашена че парите ми няма да идат по предназначение го заведох до магазина да му купя лично нещо за ядене.Ох,толкова се притеснявам за днешните деца,че....

Лиса продължаваше да говори и говори...Тя я гледаше но не чуваше нито дума от това което казва.Съзнанието и беше много далече от това място,от Лиса и воъбще душата и не беше в тялото.Мислите и бяха на толкова различни места едновременно,че на нея и трябваха няколко секунди да осъзнае,че трябва да ги събере на едно място и да ги съсредоточи към сегашната деиствителност.В момента и беше трудно да мисли за едно и също нещо повече от две минути...Тя искаше да направи нещо в живота си, не само „нещо“, а нещо истинско, нещо което щеше да и носи удоволетворение, нещо от което щеше да се чувства значима, нещо което щеше да запълва празнотата...

Затова ....започна да рисува....